02 август, 2019

Една одисея в космоса БеГе - Ендуросат 1, година по-късно

Неусетно измина една година след полета на ЕндуроСат-1...

Полетя спътника малко и какво..?! Жалко, че така и не разбрахме какво и как се случи с него.
И до ден днешен не съм намерил някакво обобщение за полета, успехите и анализ на проблемите...

Нито думичка от собствениците му...

Нито един космически кадет не сподели да е приел данни...Смислени публикции по въпроса трудно се намират, а какво научиха кадетитe от Космически предизвикателства - така и не разбрахме. Телеметрични данни - няма...

 Радиолюбители от цял свят, включително и от нашата страна, традиционно следят  всяка нова поява на нов обект на орбита. И в нашия случай майсторите "ловци" на спътници от цял свят слухтяха при всяко преминаване на спътника. Над десет различни наблюдателя изпратиха своите рапорти, но бързо загубиха интерес.

Нито една изненада за радиолюбителите не беше поднесена, както закачливо бе анонсиран планът за работа...Неясна мисия, нечетими данни, неизвестно състояние на апарата, "Ода на радостта"

Не чухме нищо за и от разработчиците му, а сред създателите на спътника има 4-5 лицензирани радиолюбителя. Ама те само Райчо го пускат по телевизиите, слушахме го и по радиото (.. ама не това радиолюбителското радио, по другото.)


Мечти за почти световно господство  на пазара за микро-спътници...чухме:
 “Бъдещите ни планове са свързани с все по-агресивно навлизане (на фирмата б.р.) на нови международни пазари и създаването на трайни партньорства със сегашните ни клиенти. Вярвам, че ЕндуроСат може да бъде пазарен лидер, и то в близкосрочен план.”


Чухме, за собствен космически център на фирмата и за център за контрол  и мониторинг, във Фейсбук се търсеха антени, в-к Капитал (съвсем нормално за вестник с такова име) пишеше за пари.

На сайта на проекта - само красива анимация, а снимки, схеми, графики... немА..

Всъщност, мислейки положително дали усилията и средствата за него (какви средства?!) са дали резултат:

Преди година един учител от Димитровград и няколко чифта очички на негови ученици, ококорени и жадни за нещо ново, се взираха в небето, насочваха антената, която сами са си измайсторили и приемаха сигналите на честота 437.050 MHz (когато ги имаше сигналите..). Това са Георги Гочев LZ1EDU и клуб "Млад радиолюбител"


Това май е най-ценния принос, за който се сещам!
Всяка приказка трябва да има и своята поука... който може - я прави.

Няма коментари:

Публикуване на коментар