Сетих се за интересен момент от полета на стратосферния балон, който пуснахме преди доста време, на 9.11.2013г.
Полетът на балона си течеше по график, а ние - предследвачите му с няколко коли се движехме по АМ Тракия в посока изток, към очакваната точка на приземяване на балона.
Телефонът ми звънеше отвреме на време...интересуваха се за полета ту от РВД, ту от летището в Белозем, покрай което минавахме.
Докато бяхме спряли за кафе, телефонът ми звънна някак си по-особено, вдигнах...насреща София-Контрол.
Представя се човекът и пита - Имате ли връзка с балона? Докладвайте местоположението му!
Посочих най-близкото населено място като ориентир и доволен докладвах 'Очакваме в най-скоро време да достигнем разчетна височина от 30 хиляди!'
По линията настъпи тишина, неловка тишина... Все едно си разказал неприличен виц в изискана компания...или си се изпуснал неволно сред тази компания....
Усетих, че релетата в главата на кореспондента ми от другата страна на жицата щракат по-ускорено. Трябваше да мине известно време за да щракне и моето реле. Тия няколко мига ми се сториха сякаш бяха около две седмици...
"Метра!!!" - изстрелях аз, горд от закъснялата си съобразителност.
"Благодаря ! Желая Ви успех!" - чух отсреща, а въздишката бе заглушена от хлопването на слушалката.
P.S. "Тридесет хиляди" за органите по управление на въздушното движение означава "30 000 фита" или FL300, т.е. около 10 000 м... а на тази височина и по-нагоре са ешелоните на голяма част от прелитащия трафик над България, а нашият балон отдавна беше доста по на високо...
