Добре дошли!
Измерването на чувствителността на радиоприемника става най-лесно като сложиш устройството под мишница и го занесеш на най-доверения си сервиз. Там подходящи хора с подходящи апаратури ще измерят професионално всички желани параметри на вашето устройство.Но... ако желаете сами да си направите диагностиката, но нямате скъпите и прецизни уреди на професионалния сервиз, и ако ви сърбят ръцете, и DIY (или ТНТМ-то) са в кръвта ви.... споделям моето решение.
Използвам сигнал генератор закупен по критерий "най-ниска цена" и измерител на съотношението SINAD "направи си сам", показани на снимката по-долу
Чувствителност и SINAD
Чувствителността на радио-приемника е негова важна характеристика и в зависимост от предназначението на преминка, определя от какво разстояние може да приемем сигнал, качеството на приемания сигнал, скоростта на приеманите данни (при цифрови комуникации).
Измерването на чувствителността става, като подаваме ВЧ сигнал на антенния вход на приемника и слушаме приемания звуков сигнал. Но "слушаме" и с ушите си и с уредите си.
Подавайки на входа на приемника много слаб модулиран (обикновено 1 kHz) сигнал, може единствено да чуем шума във слушалките, но с увеличаването на нивото на ВЧ сигнал, най-напред успяваме просто да различим наличието на сигнал, а при достатъчно силен сигнал, звукът все повече се "изчиства" т.е. съотношението сигнал/шум става все по-добро.
За да бъдат всички измервания сравними по между си, за оценка използваме като стандарт за разбираемост параметъра SINAD = 12 dB. Това е числова стойност в децибели (dB), която измерва качеството на приетия сигнал спрямо фоновия шум и изкривяванията.
Измерването на съотношението SINAD не става съвсем лесно, т.к. не можеш да си купиш измерител, така както си купуваш мултицет ( мултицетите ги има ги и по 5000 евро, но ги има и по 5 евро ). Този проблем може да се реши и от вашия коптютър със звукова карта и подходящ софтуер. Аз избрах варианта да си направя свой вариант, самостоятелен уред, по възможно най-лесния вариант, който да ми дава удобство за работа и точност, подходяща за нуждите на хобито ми. Да мога сравнявам чувствителността на различни приемници или пъд да разбера, че нещо е "гръмнало"...е тогава стигам пак до подходящия сервиз, с подходящите хора и подходящото сервизно оборудване.
Кратко описание
Нискочестотният сигнал се подава на АЦП на процесора RP2040, сигналът се оцифрова със скорост 10 kHz. Правят се 2048 измервания на амплитудата на сигнала и от тази последователност от аналогови данни чрез Бързо Преобразование на Фурие(FFT) се получава спектърът на НЧ сигнала, който можем да го видим и на екранчето
Софтуер и проблеми
За един мой предишен началник наличието на софтуер означаваше наличие и на проблеми. Първото, което се оказа проблем е скоростта на преобразуване на АЦП. Въпреки, че самият АЦП може да преобразува с темпо 500 000 измервания в секунда, при използваният от мен език Micropython са необходими над 100 микросекунди за едно измервание...твърде бавно. Затова най-тънката част беше да се пусне автоматично да работи АЦП и директно да записва данните в паметта (т.нар директен достъп до паметта - DMA). Проумях защо описанието на процесора съдържа 642 страници.
Хардуер... и други проблеми
Схемичката е обидно проста, има елементи по-малко на брой от един МКБВ (мултивибратор с колекторно-базови връзки), но това не я прави проблемо-независима.
Тези процесорни и дисплеи модулчета се намират от различни производители. Малки но понякога решаващи разлики....Някои от тях:
- Pinout на дисплейчето. Вижта пиновете внимателно на двете снимки как са подредени пиновете. Забелязахте, че са разменени важни крачета - VCC и GND? Това не е мой пропуск - на пазара се намират и в двата варианта. Не позволявайте на Естественият ви интелект за заспи
- Голяма част от тези модулчета са за 3.3волта. Но този, който ползвам е 5 волтов вариант. Бъдете нащрек...
Аз избрах вариант, на който горната част на екрана е в жълто, а долната в синьо.
Ето този : SSD 1306 OLED display
- Голяма неприятност....някои от тях ха тръгнат, ха не тръгнат. Те ако тръгнат - добре, работят си. Но ако не тръгнат, презаписването на фърмуера ги съживява и си работят.....докато ги ресетнеш с бутон или по захранване
Причината вероятно се крие например като нестабилна работа при бавно нарастване на захранващото напрежение, кофти USB кабел, бавно тръгване на кварцовият генератор или други неприятности. Такива неприятности не съм имал с RPi Pico, но си избрах малки модулчета, защото .... са малки. т.е. може и на RPi Pico да заложите.
Първото нещо...
..което направих е да измеря чувствителността, както и зависимостта на SINAD от нивото на входния сигнал. Тестовете бяха върху ICOM IC-E90
