27 май, 2016

Кигалско транспортно...


Другари, аз бях в Кигали. Кигали всъщност е столицата на екваториалната африканска държава Руанда.
По улиците на Кигали се движат много автомобили, автомобилите в този град са марка Тойота. Е, имаше и три Мерцедеса и поне едни Голф - видях го с очите си!
Освен автомобили в града се движат орди от мотоциклети, червени мотоциклети. Двуколесните творения са индийско производство, оборудвани със 125 кубикови двигатели,  а моделът е наричан в интернет "macho looking bike from "Victor" series"
Гледах по Дискавъри как в морските дълбини елегантно се носи пасаж от дребна риба, така се движат и моторите в Кигали.( преди да влязат в кръстовище)
Голяма част от тези двуколесни средства се оказаха таксита ( наричани bodaboda). Чернокожите им водачи носят светлоотразителни жилетки, които отдавна са престанали да светлоотразяват.

По всяка вероятност движението в Кигали е в дясно, но не съм абсолютно убеден, като си спомня това, което виждах по улиците...особено в час пик.

В Кигали има и регулировчици. Не разбрах защо ги поставят по кръстовищата,  може би по някаква социална програма за заетост... просто не видях да успяват да въздействат по някакъв начин на потока. Но не мога да отрека, че проявяваха завидна ловкост в избягването на потоците, прииждащи към повереното им кръстовище. А понякога имаше и по двама регулировчици на кръстовище. За да си помагат в трудни мигове....

Мотоциклетите са  як модел, щото с тях може да се траспортират туби с вода, голям наръч банани, невръстни дечица с пълничката им майка, носеща в ръцете си салонно огледало. Абе всичко, какво се сетите...

На всяко едно кръстовище у нас е достатъчна например само една маршрутка и един най-обикновен водач на МПС за да се организира задръстване, оказващо влияние на трафика през няколко квартала. Там не е така! Поради краткия престой не разбрах,  коя е тази сила (граничеща със нещо свръхестествено!), която разсейваше за броени секунди потоците от превозни средства, нахлуващи в едно кръстовище. Ловкост, находчивост, инициатива, точен усет на пространство и време, реакция  ...и хоп, без да се усетиш как: ламинарността на потока се е въстановила . Дали француцинът Лаплас, ако беше запознат с този тип трафик изобщо би му хрумнало да се занимава с философски теории като детерминизма?!

Допускам, че роля в управлението на трафика  играе и клаксонът... той е нещо "по-така", нещо повече даже от втора сигнална система. Умелото му използване е стигнало до там, че водачите само се едно-две натискания успяваха да изразят това, което ние вербално бихме изразили като "Не, не сте прав!", "Моля Ви, нека аз да мина преди Вас!","Защо ме притеснявате, вижте още колко място има в насрещното движение", "Ако обичате, идете в Пловдив да карате"  (там си нямат Пловдив, ама...)

Не си взехме кола под наем и добре направихме!

За целия престой само една вечер ни остана време да направим  разходка из района.
Подведе ни надпис на картата, който сочеше, че наблизо, в Киморонко има някакъв "маркет".
Но когато пристигнахме имаше само един отворен магазин, пред него стоеше една щайга, върху която която дереше глас немощен касетофон.

За сметка на това в незнанието си попаднахме на нещо като автогара.
Ако можете да си представите пешеходната зона на Созопол през август...само че, вместо рускини там се разхождат чернокожи (и освен това в 18:30 часа там е тъмно, като в .. Африка), И както е прието на  автогара - насам-натам в ограниченото пространство се промушваха малки автобуси. Повечето автобусчета все пак бяха обладавани от тълпата и след това се мъчеха да се измъкнат по някакъв начин, независимо дали на пред или на задна...

Обаче! Не всички автобусчета успяваха да останат незабелязани... тъй-като имаше доста енергични служители, които тичаха из тълпата с кочани в ръце и със свирки в устата, които все пак успяваха нещо да си говорят в движение със шофьорите... не разбрах за какво?!
Нали разбирате, че горната снимка е взета от интернет и е снимана през деня.... какво ли би излязло ако се бях опитал да снимам ?! Мен и друга картина ме беше впечатлила, но не подлежеше по никакъв начин да бъде запечатана фотографски - возят се двама чернокожи в черен автомобил в черната нощ на Кигали, без запалени светлини. Сигурно са се усмихвали - зъбите се открояваха отчетливо...

Имаше и хора, които не се усмихваха, дори и през нощта. Те носеха автомати в ръцете си.


Явно професията на автоматчик е доста популярна, защото  всяка градинка, банка или голям супер маркет разполага с поне един такъв. Но се вижда, че тази професия е и доста престижна, защото хората се държаха на ниво и с достойнство вдъхваха респект. Независимо къде са поставени на пост... Казах "поне един"... понякога са повече. Едната ни вечеря беше в ресторант на отсрещното на хотела ни баирче. Там на кръстовището на две прашни, непокрити улици стояха четирима, на разстояние точно 2.50 метра един от друг. И странно - не си разказваха вицове, не бяха седнали на бордюра, нито люпеха семки... стояха на 2.50 един от друг и цялото им същество, а и пръстът, поставен на спусъка излъчваха посланието: "Следващите два часа  аз трябва да ви откажа даже и да си помислите за "глупости"  и лоша дисциплина"