Качих се на автобус 11. Хората се прибираха уморени и потни от работа...
Свити в страха си да не настинат, затваряха прозорците на първоюнския градски автобус и безнадеждно си смърдяха вътре..
Но...човекът до мен се усмихваше и редеше стихове, ред след ред, в малкия си бележник.
А момичето до вратата едвам дочака автобусът да стигне следващата спирка, където я чакаше Той, скочи от стъпалото и се хвърли обятията Му.
Прибрах се, взех си душ и си сипах едно питие...помогна!
П.С. А някъде в центъра на София одърпаната циганка продължаваше да влачи своя кашон пълен с антенни усилватели, намерени в някой контейнер за боклук?!
Заб.: Снимките са по бул. Кн. Мария Луиза, Цар Симеон, Кирил и Методий
Няма коментари:
Публикуване на коментар